Death`s colour !!! I want to tolk you about a one colourful cat death. Yes, i don`t know it. I really haven`t an idea that the Death have a colour but she has what kind of colour want to be your Death? – A green: Death in peace – A pink: Daeth like a princes -A blue: Daeth in a moment when you dreaming for something or a black Death when you are a pesimist, you drive and you not see a cat , kill it and you don`n care that you are a murder

The Jealousy Begin

Тук съм, за да помогна!

Познавам този проблем! Знам как се чувства този, който страда от ревност.

Откровено ще разкажа своята история.

Искам да излекувам във вас ревността!

Разсъдете! Бъдете силни и вземете живота си във вашите ръце! Не се оставяйте ревността да ви погуби! Да погуби и разруши връзката или брака ви. Вразумете се преди да направите сцена на ревност! Помислете! Изчакайте ядът ви да попремине и поговорете с партньора си. Излекувайте се от ревността!
Бъдете щастливи, вместо ревниви!

Реших да създам този сайт,с цел да Ви разкажа повече за този проблем- ревността. Аз самата страдам от него. Повярвайте ми, отнема много време и усилия ,да се излекува „човек. Но аз  опитвам! И искам да ви помогна и вие да го направите. Ето накратко моята история:

Живях преди време с един мъж. Той е уважаван и ерудиран мениджър. Като така ,излизайки сред негов приятелски кръг , аз неведнъж усещах болезнена ревност. Не се контролирах и правих проблеми даже и пред хората . С времето разбрах, че това не е правилният начин. Бързах да правя ревностни сцени без да разсъдя правилно. Измъчвах и себе си и него. Всичко това доведе до раздяла..

Затова, Моля ви- разсъждавайте и НЕ БЪРЗАЙТЕ! Вярвам във вас. Не сте сами.
Знам колко е трудно да не избухнеш в ревностна сцена, когато чуеш  или видиш бившата на приятеля си . Преживявала съм го- повярвайте!

А това се случи с моя добра приятелка и колежка:
Ана е на 32 г, работи като продавач-консултант във верига магазини „Лидъл“ , моя добра приятелка от студентските ми години е и също страда от ревност . Тя  имаше хармонични отношения отначало с мъжа си. До момента, в който не отиват на излет и той не се заговаря с бивша колежка от университета. Ана без да се замисли вдига скандал на мъжа си пред втората жена. Вечерта той и отвръща и също и крещи,че няма да търпи всичко това…Сега Ана съжалява,осъзнавайки грешката си. Тя и мъжът и не се виждат вече,а той се  изнесе от дома им.

Приятели мои, не правете тези грешки. Не се самоизмъчвайте! Моля ви ! Не се съсипвайте! Не го заслужавате! Споделете тук вашата история и проблем!

Тук съм ,за да Ви помогна.
Да Ви изслушам, обсъдим проблема и намерим решение.
С вас съм! Завършила съм специалност Социални дейности и в частност социална психология. Така че ще проявя към всеки човешко отношение!

Пишете ми!
Говорете за това с мен!

 Моля ви, приятели !

Не се измъчвайте,че сте ревниви!Вие сте такива, каквито сте!Не изпадайте в депресия!Това е грешен подход.Не се самонаказвайте, ридаещи в тъмното. Аз също имах вашия проблем. Тук ще прочетете моята история. За да видите,че не сте сами. Трудно е, но искам да ви помогна да се излекувате. Заради вас самите. За да живеете в хармония със самите себе си. И с човека до вас.

Съдържание на сайта: Тук ще..

разберете как да не проявявате ревността си и защо.

получите отговори на мъчителни за вас въпроси.

научите негативните последствия от ревността.

осъзнаете ,че силата е във вас.

Ще разберете, приятели, че вашият проблем не е само ваш. Действайте умно и разумно! Така не ще съсипете красотата на взаимоотношенията си с любимия и с хората около вас. Знам,че е трудно! Вие можете! Затова съм тук- да помогна на вас да сте щастливи.

 В случай, че се нуждаете да споделите и да бъдете подкрепени, можете по всяко време да ми пишете на имейл!  Ще направя всичко по силите си  да ви подкрепя и помогна. Не сте сами! Доверете ми се!

Лошата” ревност,приятели, се ражда от страха, че отново ще те наранят.

Затова предпочитаме и избираме отбранителния режим.

 Споделете за проблема си с Ревността и заедно ще го решим!

 Да се довериш е трудно, но понякога се налага.

 

По-добре се откажете от ревността!

Тя е болест на психиката Ви .Комбинация от различни негативни емоции като гняв, отвращение, възмущение и други. Ето какво ще ви се случи ако не се освободите от ревността :

 Тя може да попречи на кариерата ви: Ако проявявате ревност по време на работа , се създадава лошо впечатление сред  колеги и шефове и кариерата ви ще пострада.

 Тя може да съсипе семейните ви отношения:  Много често ревнивият партньор потиска и тормози другия и с течение на времето двамата се отчуждават. Не го допускайте.. връщане назад няма да има !

 Ревността ви кара да се гневите и чувствате нещастни: Не само  се чувствате самотни, но също така изпитвате страх от изоставяне. Тя засяга здравия  разум и ви превръща в песимистична личност.

 Тя  би могла да унищожи  социалния ви живот или този на половинката ви:
Ако ревнувате половинката си, вие  ограничавате  социалния му живот, а така и вашия собствен. Няма да искате да се събирате с  познати, които могат да са „потенциална заплаха“ за връзката ви.

 Тя ще се отрази на вашето общо психично благополучие. Ето как :

Ревнивите хора страдат от влошено психично здраве. Те много често се чувстват ядосани и самотни. Това пък създава риск от сърдечносъдови заболявания, затлъстяване, застаряване, преждевременна смърт . А отрицателното мислене води до  депресия.

 Тя може да ви озлоби: Съмнението озлобява,приятели! Всеки търси вдъхновение в своя партньор. Ето защо никой не обича да има връзка с обсебен, злобен човек, който се опитва да го контролира.

 Ревността може да ви подтикне към престъпление: Ревнивите хора се превръщат в социопати. В по-тежките случаи те са склонни на престъпление от ревност и желаят  отмъщение.

Това ще се отрази на всичките ви любими хора: Ако сте  тъжни , това прави нещастни хората от близкото ви обкръжение.  Истинското партньорство,приятели, изисква освен взаимна любов,  уважение и  компромиси.

 

Защо се появява Ревността???

Тук, приятели и читатели, ще спомена на какво се дължи Ревността! А именно:

 

 Липса на доверие,

ниска себеоценка,

потискане на емоции…

така чувството на притежание избухва с пълна сила.

Още от детството си имаме нужда от доказателства, че сме обичани и предпочитани пред останалите, нали приятели!?

А ревнувате ли, то вие се съмнявате в потенциала си . Смятате се за недостойни да бъдете обичани и прехвърляте несигурността си върху своя партньор. Опасявате се да не загубите идентичността си и се  „застраховате“, започвайки  връзка с трето лице. Но това не е правилно, приятели! Вие го знаете!

Обвързването,приятели, означава взаимно зачитане на свободата и личното пространство! Истина е, че при двойките, които са заедно от известно време, често единият има инстинкт за притежание върху другия.

Стремежът за собственост, читатели мои, идва от:

Желанието ни да се харесаме на избраника си ! А това, знаете, е голяма грешка- трябва той/тя да ни хареса, каквито сме!

Да отговорим максимално на очакванията му. Има ли той/тя високи такива,по-добре се откажете. Все нещо няма да му/и достига във вас.

Има момент, приятели, когато ревността е търсене на успокоение, че сте все още в центъра на внимание на партньора. Ето кога:

В началото на връзката партньорите имат пълно доверие един в друг. В един момент обаче влюбените се откъсват от сферата, в която живеят, и трябва да се впишат в реалния свят. В този момент личните отношения, които са имали, се прекъсват. Включват се  фактори като общуване с приятели, колеги и т. н. 

 Човекът до вас ви е давал усещане за сигурност. Чувствали сте се харесвани и  значими. Но изведнъж се появява другия и  това усещане рухва!
Познато, нали приятели!? И се чувствате разочаровани.

Започвайте разговор само, когато владеете себе си!

Да, приятели мои, всички  знаем, че при изясняване на отношенията ни е трудно да останем спокойни,бидейки под властта на ревността.
– Никога не си припомняйте случки от миналото ви, в които сте ревнували, независимо дали сте ги изяснили или не.
Говорете само за сегашните си опасения. Иначе рискувате той/тя да ви приемат за злопаметни.
– Ако чувствате,приятели, че не можете да се справите със ситуацията, поговорите с неутрален човек.
Но не с майка ви или с  приятел/ка. А с някого, комуто можете да споделите . В действителност, разговорите помагат за разсейване на ревността.

А сега да разнищим обичта и ревността !!!

Корените на ревността не са в любовта, а в различните типове проблемно поведение:

страх от провал,

желание за привличане на вниманието към себе  си,

желание за надмощие .

Като те са се зародили в емоционалния ни свят, в ранното детство или тинейджърство. А в по – зряла възраст се трансформират в различни видове „проблемно поведение“.

Ревноста,приятели мои, е антипод на любовта!  Този който обича, не ревнува, а се отдава.

Запомнете:

Любовта никога не ревнува, никога не търси своето право!

Когато ревнуваме: !

Ревността,приятели, е една от най-силните човешки емоции. Тя  стои между любовта и омразата. В основата й е чувството за собственост – „не пипай ,дори не гледай това,което е мое!”

Разкъсвани от съмнения,  не спим по цели нощи, страдаме от неврози, съсипваме здравето си, разваляме връзката си.

Според психолозите по-склонни към ревност са подозрителните и  неуверени  хора, както и тези, които имат връзка не по любов, а по други житейски съображения. Ревността е нормален начин на мислене и за хора, които в детството си са наблюдавали подобно поведение в собственото си семейство.

Ревнувайки, често страдаме от безсъние,
главоболие, безпокойство, болки в стомаха, проблеми с храносмилането.Това пагубно чувство е способно да окаже влияние на сетивата ни .Психолозите смятат още, че стресът, на който ревнивецът подлага организма си, когато се изпълва със съмнения, се равнява по сила на сърдечния удар.
Виждате колко е опасно да се ревнува,приятели! Затова не го правете!

Повече за РЕВНОСТТА !

Чувството на ревност е знак за уплаха и емоционално тесногръдие. Ревнува този, който изпада в паника само при мисълта, че обектът на чувствата му може „да премине в ръцете на друг”.

Този,който ревнува капитулира и пред най-малкото съмнение и изпада било в ярост, било в депресия, било в параноя.
Признаците на ревността граничат с признаците на лудостта. А именно: Избухливост,

Истеричност,

Прекомерна мнителност

И най-вече става дума за тоталната загуба за усещането на реалността.  Тъй като няма нищо ненормално в това хората да се събират и да се разделят, да се влюбват и да се харесват днес в един, а утре в друг. Защо трябва да ревнуваш и да се

самоизмъчваш, след като положението е  ясно – връзката изконсумирана или пък просто е имало илюзия за нещо по-сериозно .

Ревността се ражда, когато доверието ти е било предавано твърде много пъти. Много „просветени” хорица ще кажат „имал си очаквания, грешката е твоя”, но това не помага на никого. Напротив.
Кога се изпитва ревност?

Парадоксално е, но силна ревност могат да изпитват не само неуверени в себе си личности, но и напротив – напълно уверени хора, с натрапчиво чувство за притежание спрямо партньора. Не са редки и случаите, когато ревността може да бъде  мотив да прикрием страха от разобличаване. Човек изпитва напрежение  при мисълта, че партньорът може да разкрие собствената му изневяра – реална или на психично ниво .Така ревността се проявява като защитен механизъм. В този смисъл страхът, че партньорът ни изневерява, е отражение на стремежа да прикрием собствените си грехове.  Разбира се, процесът е напълно несъзнателен.

Ревността убива ли любовта?

Несъмнено, всеки човек изпитва ревност в една или друга степен.  Факт е, че ако вие имате трудности да се доверите на партньора и  контролирате всяка негова стъпка, то  ще бъдете застигнати от реакция на протест от негова страна. Неговият стремеж ще бъде да ви докаже, че е самостоятелна личност и е голяма вероятността да се дистанцира от вас. Така вашият страх нараства още повече. По този начин, вие отблъсквате партньора си, чрез собствените си действия. Напротив, колкото повече предоставяте  пълна свобода , толкова повече нараства привързаността му към вас и създавате  отношения на доверие

 Ако основната причина за вашата ревност е свързана със занижена самооценка (Например: „Аз съм съвсем обикновен човек, а тя е толкова красива, има толкова обожатели…“ или „Аз съм просто домакиня, а той е адвокат, интелигентен и изобщо не зная какво намира в мен…), то главната ви цел  е свързана с работа върху повишаването на собствената ви значимост. Нужно е да се заобичате !

Ревността всъщност е защитна стратегия, която се развива при сериозна връзка, в която всеки влага силни чувства.

Според  еволюционната теория на Бъс мъжете и жените са еднакво ревниви, но по различни причини. Мъжът никога не е напълно сигурен, че децата са от него, и това е основата на мъжката ревност .
При жената ревността се поражда на по-егоистична основа. Тя иска да задържи избрания мъж до себе си .

От друга страна, ревността е израз на любов. Ако ревността на партньора е на кота нула, също е нездравословно.

Както изобщо в цивилизацията, „златната среда“ е мярката за успеваемост.
За да се избегне излишната ревност,приятели, учените съветват да не се разпитва партньора за подробности от предишния му живот. Не трябва да се обръща внимание и на предизвикателното поведение на партньора, защото именно то едва ли ще доведе до изневяра.

Само с любовта си можем да спасим света… Красиво и вярно. За съжаление почти неизпълнимо. Преди да хукнем да спасяваме света, ние егоистично мислим как да спасим себе си. И точно тогава забравяме за нея. Любовта свършва там, където започва ревността. Съгласни ли сте?
 Ето кои са разликите при мъжете и жените по отношение на ревността.:

Ревнивият мъж най-често изолира любимата си от другите хора, за да се окаже в крайна сметка единственият, на когото тя може да разчита. Той я шпионира, опитва се да постави живота й под пълен контрол и проявява открита агресия.

Ревнивата жена използва както директни подходи (прави скандали на партньора си, когато излиза сам или го следи с кого общува), така прилага и някои хитри „методи“ (сближава се със съперницата, за да може след това подмолно да я елиминира).

Ревността  от миналото на половинката ни е :   вид страх от загубата на любовта, който е свързан с миналото на партньора ни. Среща се при хора, които обичат много силно и не са в състояние да се примирят с факта, че партньорът им преди е имал друга връзка. Ревнуващият човек се съмнява в чувствата и в самата си позиция в настоящата връзка. Ако на този етап проблемът с ревността не бъде разрешен, то той ще се задълбочава, докато се превърне в маниакално мислене .За да се освободим от мислите за миналото на партньора си и да се „излекуваме“ от тази ревност е нужно:

Да приемем факта, че всеки един от нас има минало, приятели.  Миналото не може да бъде изтрито, затова е най-лесното решение е  просто да го приемем, нали !?

Помнете, че сте уникални личности и се старайте да не се сравнявате с хората от миналото – все пак има причина тези хора да принадлежат на миналото. Концентрирайте се върху тук и сега .

Вземете нещата във ваши  ръце. Ревността е ваше чувство и въпреки че партньорът ви ще  ви убеждава, че предишните връзки нямат значение, докато самите вие не повярвате в това, ревността ще продължи да ви измъчва.

Заемете се с нови неща, намерете нови приятели и нови преживявания. Започнете да посещавате курсове по чужд език или или се запишете на някакъв спорт. Опитайте да практикувате йога или да медитирате. Аз лично опитах с медитацията. Действа успокоително за ума и тялото.

Помага!

Повярвайте ми, читатели мои 🙂

ПОСЛЕДСТВИЯ СЛЕД РЕВНОСТТА

 Ето как ревността оказва отрицателно влияние не само на отношенията с половинката, но и на здравето..

От постоянната тревога се изменя функционирането на мозъчните центрове,

Пада нивото на серотонин, отговарящ за позитивните емоции,

Стресът пък става причина за постоянно чувство на глад, което води до наднормени килограми,

Неврозите и вредните навици също са последствия от ревността..

Някои хора ревнуват само ако им бъде дадено такова основание. Тяхната ревност най-вероятно ще им послужи да постигнат позитивен ефект – да спрат да приемат човека до себе си за даденост . Да подобрят поведението си, мисленето си. В този ред на мисли – ревността е ценен защитен механизъм и фактор, който носи позитивни последствия след себе си. Оттук нататък, нека наричаме този вид ревност „здравословна“. Сега да я оставим настрана и да разгледаме нейната грозна и самотна сестра.

Други хора нямат нужда от дразнител, който да активира ревността. За тях тя не е природен механизъм, а начин на мислене. Начин на живот! Тя никога не спи у тях. Тя изкривява мисленето им и ги кара да обсебват половинката си. Да я лишават от всякакво право на лично пространство. Да я затварят в клетка.  Тази ревност всъщност е показател за няколко неща:

Първо, този човек има проблеми с толерантността си. Под това разбирайте, че обикновено не показва такава, или ако показва – прави го заради околните. Обаче ако няма околни?

Второ, в съзнанието на този човек, половинката му е негова собственост.  Нуждата за лично пространство не се зачита, „доверие“ е напълно непознат термин, и общо взето  всичко се върти около него.

Ако пък вие самите сте такива – направете единственото, което ще ви спаси от това да останете сами: променете се. Научете се да се контролирате. И се научете, че тормозът гони хората, не ги привлича.

„Спокойствие и само спокойствие“, беше казал Карлсон  😉 И все пак не прекалявайте и с него !
 Лични съвети за справяне  с Ревността !

Направете  самооценка на вашата вътрешна същност. Преди да се поддадете на ревността, се опитайте да анализирате дали тя е реално обоснована или съществува само във въображението ви.

Съмнението поражда страх, а той е фактор номер едно за възникването на ревност. Ако изградите достатъчно доверие в една връзка, ревността никога няма да получи шанс в тази връзка, защото доверието е враг на ревността.
Престанете да контролирате половинката си. Никой не обича да се чувства зависим, да му се налага какво да прави, да бъде следен.
Много често ревността се появява при хора с ниско самочувствие, разочаровани от заобикалящите ги и подчинени на инстинкта на самосъжаление. Вярвайте в себе си. Когато човек има висока оценка за себе си – изглежда добре, умее да показва добрите страни от характера си, изтъква красивите черти у себе си, той е настроен позитивно и не мисли за негативни чувства като ревност, злоба.

Споделяйте своите чувства и опасения с партньора си. Избирайте да направите това в подходящ момент, когато се чувствате достатъчно уравновесен за такъв разговор. В противен случай неминуемо ще последват скандали.

Не бъдете егоист. Опитайте се да се поставите на мястото на своята половинка и да разберете как се чувства тя, всеки път, когато е обвинявана несправедливо, или наранявате и обиждате.

Погледнете философски на нещата. Животът не е вечен и е доста кратък. Ако искате да го изживеете смислено и да сте щастливи, забравете за ревността и се радвайте на това, което имате.

.„ Ревността,когато се изпитва в нормални граници не е опасна. На всеки му е приятно да бъде ревнуван до известна степен – това е проява на внимание, грижа или обич. Но ако в един момент границите се прехвърлят,тя става неконтролируема, обсебваща съзнанието,а понякога води и до агресия. Тази ревност е предизвиквана по-скоро от фантазиите на ревнивеца,отколкото да се базира на реална изневяра.!

Ревността директно разболява ако е силна и продължителна.

Най-често самият ревнуващ се разболява, а ако е по-силен, болестта се прехвърля върху ревнувания обект, защото тя е директна агресия и енергийна атака срещу любовта между двамата и любовта по принцип. ! Както при всяко друго нещо,така и при ревността въпросът е в дозата.Ако се надвиши количеството, това неминуемо ще доведе до разрушаване на връзка,брак,приятелство.А последствията са реална изневяра от страна на ревнувания,който бива тласнат подсъзнателно от ревнуващия към съответните действия.  Болезнената ревност е признак за така наречената в психологията “несигурна привързаност”. Такъв човек през детските си години най-вероятно не е получавал достатъчно обич и безрезервна вяра в силите си. За да се справи с това “заболяване”,ревнуващият най-напред трябва да “поработи” върху себе си и да изгради вътрешната си самоувереност ,защото другият ще усети неговата несигурност. Ако не го постигне,колкото и да го обича човекът насреща, все някога ще му омръзне и ще избяга, или поне ще се отдръпне емоционално!

А вие как  смятате , приятели!?

 

Ревността и страстта !!!!

Там където има страст,приятели, има и ревност ! Знаете го, нали?
На всички ни е ясно, че тя не е доказателство за любов и все пак ни е приятно да бъдем ревнувани мъничко и понякога. Това означава, че другият  не иска да ни загуби.

Но ние трябва да овладеем импулсите . Това е  условие за добри отношения във връзката.

Шекспир е нарекъл ревността “зеленооко чудовище”. И наистина тя може да изглежда така за нас, които си имаме работа с нея. Да бъдеш обект на ревност може да прилича на кошмар . В някои крайни случаи ревността може да доведе до самоубийство, до убийство или и до двете едновременно.

Ревността,приятели, може да се превърне в зеленооко чудовище, ако сметнем, че нашата лична стойност изцяло зависи от връзката с друго лице.

Можем да разгледаме болезнената ревност като състояние на патологична страст. Тя е желанието да притежаваш изцяло друг човек, което е практически невъзможно..

Лечение на ревността !

Във връзка с лечението, на всеки ревнивец може да му се препоръча:

трудотерапия,

физкултура,

туризъм,

странични занимания, като курсове по чужди езици ,

Важна е и добрата приятелска среда.

На ревнивеца е нужно съчувствие и разбиране, а не присмех и ехидни подмятания.

А вие кое избирате, приятели!?

Ако приемем за чиста монета мнението на психолозите, това би означавало, че единствено ревнивецът може да превъзмогне проблема си . И като за начало трябва да надникне дълбоко в себе си , запитвайки се защо се чувства несигурен в отношенията си с хората.

Учeни oт yнивepcитeтa в Πизa, пpeдлaгaт  идeнтифициpaне на пoтeнциaлнитe peвнивци c мeдицинcĸи пpeглeди и дa ce лeĸyвaт c лeĸapcтвa. Te cчитaт, чe пpиcтъпитe нa  пaтoлoгичнa peвнocт ca peзyлтaт oт пpeвъзбyждaнe в oпpeдeлeнa oблacт нa мoзъĸa.

Cпopeд eĸcпepти, пoтeнциaлнo oпacнитe peвнивци мoгaт дa бъдaт oтĸpити c ядpeнo-мaгнитeн peзoнaнc и cлeд тoвa лeĸyвaни c мeдиĸaмeнти.
Звучи сложно, нали ?

Преди всичко, за да излекувате натрапчивата ревност във вас, трябва първо да определите на какво се дължи тя! Дали е продиктувана от страх, че ще ви вземат вашето? Или просто сте обсесивна личност, склонна към паранои?

Обичайте себе си!
Любовта ще ви помогне. Любовта към вас самите, приятели.

Предоставям Ви , приятели, и това! Приятно четене!

Приказка за ревността

Живяла някога в сърцата човешки Любовта. Живяла и ги изпълвала с радост, увереност, с грижовност и топлина. Но сърцата в нашата приказка бяха само две – едно на Адам, висок и снажен момък, с дързък пламък в очите и примамлива усмивка, и едно на Ева, крехка девойка със снага тънка, с очи големи и поглед пленяващ.

Една сутрин Ева се събуди, Адам бе вече станал и излязъл. Денят не бе по-различен от вчера, надали щеше да се различава от утре. Тя бе малко нещастна, че не получи целувка за закуска, но след първата цигара остави тази мисъл за по-късно.

Адам се прибра в къщи, с вино и букет цветя. „Обичам те“ каза Ева. „И аз теб“ прошепна Адам. И тя се роди. Сърце, ето новата ти рожба, тя ще те изпълва ръка за ръка с любовта и ще те кара да потръпваш, да стенеш и да се гърчиш.

Сърце, запознай се с ревността.

Сърцето погледна неразбиращо и запита „Как? От къде? Нали рожба ми е, защо да ме мъчи?“ Защото това е тя, такава е. „Но защо сега? Таз Любов що е в мен не гори от днес или от вчера“ Защото сега чуждото сърце призна ти своята Любов…

И тъй роди се ревността, за няколко удъра на сърцето тя се разля по тялото на Ева и я изпълни със съмнение. Тя в Адам вярваше, но защо той за първи път призна Любовта сега. Защо се обличаше така добре когато излиза, защо се усмихна на онова момиче, защо не и даде целувка за закуска? Ева стана угрижена, замислена, бавно остави любовта да погине и отдаде сърцето си на чиста ревност, докато накрая не се самоунищожи…

И така, ръка за ръка вървят Любовта и Ревността, две сестри що душата на две разкъсват от чувства пламенни, горещи и умът замесват в свойте планове и кроежи… Обикалят сърцата човешки, сеят смут и покоя пропъждат…

Допадна ли Ви, хора !? 😉

Good company in a journey makes the way seem shorter. — Izaak Walton

 

 

Реклама